Лято, слънце, море……. Още помня босоногото момиченце с кестеняви къдрици и първата му среща с лазурното синьо море. Още чувам смеха му и усещам възторга от милувките с морето. Помня и как гонейки вълните,

Помня как откри в очите му нежността на ласкавото море – нейното море. Помня как откри в сърцето му обич необятна и необуздана като морето – нейното море. Помня как откри в душата му страст – мощна и стихийна като на морето – нейното море….

Знам, малко си е рано за морския бряг. Но за спомена не е. Защото той пътува в мислите ни, без да гледа през прозореца. На него не му трябва шапка, за да не премръзне. Нито крем с висок фактор, за да не се олюпи нежната му кожа

Трябва му само лек ветрец, дошъл сякаш изневиделица и подкарал ...

Стига си чел да не те урари някоя буква по главата ..